КЪРТИ ПЪНЯ

Село Кърти пъня се намира на около четири километра югоизточно от Царева ливада. До него се стига по черен път,частично покрит с калдаръм. Селото е разположено в гориста местност, не е електрифицирано и няма водопровод. През 1926 в Кърти пъня са живели 63 човека.

Преданието разказва, че през 1786 година по тези места се заселил бежанец, с надеждата, че тук ще намери спасение от турския ятаган. Местността била гориста и за да направи място за къща и нива му се наложило денем и нощем да кърти пънове. След като издигнал своя нов дом той назовал новото селище Кърти пъня, но селото вече отдавна е обезлюдено, в него има около двадесет постройки, които са частично съборени.

Тук природата бавно, но сигурно в продължение на десетилетия почти е успяла да си възвърне това,което човекът и е отнел преди стотици години. Високите и някога здрави каменни дувари вече са се предали на времето. Дъждовете са отмили спойката между камъните им, крехките семенца, попаднали между тях са вече пораснали храсти и дървета, горди, защото са доказателство,че природата е над всичко.

Високите дървени порти вече не посрещат стопани и гости, времето и тях не е пощадило-брулени в продължение на десетилетия от мразовити ветрове, жарко слънце и безпощадни дъждове, те са обречени без грижовната ръка на стопаните си. Цветните градинки, радвали някога очите на стопанките си, отдавна са превзети от бурени, чемширите в тях са единствените оцелели войни. Харманът, най-равната част от дворовете, където впрегнати волове дни наред са теглили тежки дикани ,вършеейки зърното,сега са във владение на шипки и къпини. Руините на високите плевни ни напомнят за времето, в което са подслонявали сено и добитък. Двукатните някога къщи са почти рухнали,под тежестта на каменните покриви, огънят в огнищата отдавна е угаснал, спомен за него носи само опушената греда над пещта…

Тук човекът отдавна не е господар, а природата си възвръща отнетото.

През зимата селото е покрито с бяла пелена, само кълвачът, решен да впечатли избраницата си щуро прелита от дърво на дърво, а тракането му по хралупите се чува на далеч. Тихо и спокойно е,природата е затаила дъх,в очакване. Пролетта пристига с песента на лястовичките, покрай дуварите цъфтят дъхави теменужки и дърветата се окичват със зеленина. Работливи мравки в стройни редици забързано се изкачват по дънера на старата круша. Лятото е изпълнено с живот. В плевнята отдавна е намерила подслон лисицата и две палави лисичета весело играят на двора. Старата дървена стълба, окачена от грижовни ръце на стената на сеновала е здрава основа за гнездото на птичката, която вече е снесла две яйчица в него. На стряхата на грохналата от годините къща лястовички са свили гнездо и от там нетърпеливо чуруликат малките. А на края на селото таралежът, тръгнал незнайно за къде необезпокояван пресича двора на къщата. Песните на птичките са вълшебни. В прохладните летни нощи прилепи се стрелкат в мрака, отнякъде се чува бухал, от гората се носи тайнствения шепот на дърветата. Есента е омайна. Къпините, превзели дворовете са сочни, сладки и ароматни. Шипки и глог отдалеч се червенеят със своето изобилие.

Сини сливи, ябълки и круши са окичили дърветата. Сладникавият дъх на дивата дюля се носи във въздуха, понесъл спомена за ароматното бабино сладко.

Само вековната черница, изкривена от тежестта на годините помни времената, в които селото е било огласяно от момински смях,мъжки песни и детска гълчава…А чучурът на старата селска чешма, направена от незнаен майстор, продължава да пее своята песен за стопаните на някога китното село Кърти пъня.