Църква в Царева ливада

Детайли

Посещения: 2424

Всеки от нас носи вярата в душата си.За едни това е вярата в доброто,за втори-вярата в успеха,за трети-вярата в късмета…Но ако се вгледаме вътре в себе си,ще осъзнаем,че всъщност това е вярата ни в Бог.Мнозина биха влезли в спор срещу това твърдение,но нека за миг замълчат и си спомнят за най-тежките дни и моменти в живота си.Моментите,в които любим човек,близък роднина или приятел са били тежко болни,моментите,в които силно са желали късмет,успех или обич,моментите,в които са имали отчайваща нужда от помощ...нима в тези тежки моменти те не са молили Бог за помощ?!Да,болшинството от нас се сещат за Бог само в тежките си дни и малцина са тези,които отправят благодарствени слова към Него за благата,които им е дарил…

В село Царева ливада няма църковен храм.Близостта на Дряновския манастир е запълвала през годините тази празнина.Но какво е българското село без камбанен звън,без духовен храм?!Не е ли като дърво без корен?Та нали в църквата се венчаем за любимия човек,в църквата кръщаваме децата си,а когато настъпи последния час на земния ни път,пак църквата е тази,която ни изпраща във вечността…Ето защо село Царева ливада има нужда от свой православен храм.Храм,в който да се венчаем за човека,когото обичаме,храм,в който да кръщаваме децата си-плодът на нашата любов,храм,в който винаги можем да намерим утеха в тежки за нас дни или да отправим благодарствена молитва към Бог и Божията майка .

Живеем в тежки времена,времена на криза и е трудно да отделим от залъка си,за да дадем своя дан за построяването на църква…А нима на предците ни,строили църкви по време на турското робство е било леко?!Въпреки непосилните данъци,издевателствата и тежките процедури те са успявали да издигнат църкви за чудо и приказ.Така са се съхранили като народ и благодарение на тях ние можем да се наречем днес българи.Нека се поучим от тях и всеки даде своя дан за общото дело.И ако не сме убедени,че ни е нужен църковен храм,нека го направим за децата си.Защото най-важното в живота на българина винаги е било да остави нещо на децата си.А децата ни имат отчайваща нужда от храм.Всеки родител обича децата си и иска те да живеят достойно и щастливо.Но понякога родителската обич не може да ги предпази от пороците,които ги заобикалят…Тогава ние,родителите,осъзнаваме,че ако децата ни и ние самите спазвахме простичките правила-да обичаме ближния си,да не пожелаваме нищо чуждо и да страним от пороците и греха това нямаше да се случи.А на всичко това може да ни научи църквата.

Нека с общи усилия спасим децата си и нека издигнем своя църковен и духовен храм.Храм,в който всеки жител или гост на нашето китно село може да влезе,да запали свещ и да отправи своята молитва към Бог за здравето на близките си или за непрежалим покойник…Нека имаме своето духовно кътче за уединение ,в което да се покаем за грешките си,защото всички сме грешни на тази земя.Нека всеки от нас даде своя дан ,за да си отидем един ден спокойни от тази земя,спокойни,че сме оставили след себе си нещо,което е вечно,защото вярата е вечна.Това за нашите деца ще е пример,който те ще предадат на своите деца,а те на своите…А звънът на нашата камбана ще е като награда за всички нас,които въпреки трудното време ,в което живеем сме успели да вдигнем църква в Царева ливада.

Нека го направим за децата ни !

                                                                                                                          ММ