КУМАНИ

Преданието разказва,че след като изгонили византийците, братята Асеневци възстановили старите крепости, построили и нови. А като свои съюзници те имали куманите. Те били диво племе, което нито оре, нито сее, нито има колиби или къщи, те се обличали в овчи кожи и не преставали да скитат и денем и нощем…

Те били конници, наричали ги хвърчащи люде и трудно се забелязвали. Оръжията им били стрелник, покачен отстрани на кръста,крив лък и стрели. Един и същи кон яздели в тежка война, пак той ги снабдявал с храна, след като бъде срязана вената му…Куманите нямали общ владетел, а само князе и благородни фамилии. Те живеели на палатки, извънредно далекогледи били, защото не ядели сол и употребявали специални растения.Те били отлични стрелци с лък и убивали птица като лети. Те забелязвали и узнавали предметите на по-вече от един ден разстояние… Ето какви били съюзниците на братята Асеневци, а местата,на които са лагерували големите конни чети на куманите и до ден днешен носят името Кумани.

На около пет километра южно от Царева ливада се намира село Кумани. До селото води асфалтиран път, който се почиства през зимата. В Куманите няма изграден водопровод, жителите се снабдяват със вода от двете селски чешми и няколко кладенеца. Има и няколко къщи, които са решили този проблем чрез сондажи. Селото е електрифицирано, няма магазин и може би тези скромни условия за живот са успели да съхранят неговата идентичност.

Куманите е едно от най-старите селища около Царева ливада. Според преданията тук е лагерувала голямата конна войска на куманите-съюзници на братята Асеневци. А според друго предание след падането на Търновград под турския ятаган, тук са намерили убежище болярката Божана, която била вдовица и легендите разказват, че тя е основоположницата на с.Боженци, и търновския болярин Стоян. И до ден днешен една от махалите на Куманите се нарича Болярска махала, разположена на най-високото и слънчево място в селото, в подножието на връх „Дренака”, от който при ясно време се вижда Търновград.

Поминъкът на населението бил земеделие и скотовъдство, с това се занимавали жените и многобройната челяд, а мъжете ходели на гурбет като строители не само по нашите земи, а и в Турция, Персия, Влашко…

През есента на 1821 година в село Кумани се основава читалище „Надежда”.В него се изнасят театрални представления,правят се вечеринки и танцови забави.

С доброволен труд в селото се построява и основно училище през 1902-1903 година, в което денем децата са сричали азбуката,а вечер по чиновете са сядали техните по-големи братя и бащи да се учат и те на четмо и писмо.

Още се помни някой си дядо Иван,умрял на 130 години. Той бил едър и здрав човек,като навършил 100 години почнали да му никнат нови зъби. Гърдите му били покрити с руно къдрав гъсталак, бил много спокоен човек. Веднъж като заспал край огнището, котката окотила пет котенца на гърдите му, без дядо Иван да я усети,на сутринта какво да види-котката едно подир друго облизвала рожбите си…

През 1939 год.в Куманите са живели 250 човека, поради липса на поминък сега постоянно живеещ е само един. По празници и през лятото в селото се завръщат по бащините къщи куманските синове и дъщери. Тогава селото оживява, пълно с народ,наздравици и песни.

В Куманите има две къщи за гости и маркирани туристически пътеки до Трявна и Боженци. Приятни за разходка са и калдъръмените улички на селото, околните ливади със сочни ароматни къпини и прохладните гори, изпълнени с песента на буките за победни битки, велики царе и славно минало…