ДОЧА

Печат

                                         

Село Доча е разположено в средата на Стринавското плато,на един километър от Царева ливада в северна посока. До него води асфалтов път, който се поддържа целогодишно.Селото е електрифицирано,но не е водоснабдено.IMG 1797

Според направените многократни археологически разкопки, по тези места са живели траки,римляни,византийци, славяни и българи. Стринавското плато е било естествена стратегическа крепост, която е служела за отбрана и за нападение. От три страни то е защитено от високи отвесни скали, на четвъртата страна са били издигнати двойни крепостни стени, всяка дебела до два метра. В землището на село Доча се намира местността „Куклите”,където е била разположена една от наблюдателните кули. Тя е била най-могъщата, защото за разлика от другите кули на платото, е била защитена от две крепостни стени, от тук войните на Асеневци са наблюдавали движението на неприятелските войски и посредством огнени сигнали са предавали заповеди на своите съюзници куманите,намиращи се на отсрещните хълмове. Гарнизоните на платото са били в постоянна готовност да защитят териториите на Втората българска държава.IMG 4492

По-късно, по време на турското робство по тези места идват заселници, с надеждата, че в този закътан край ще намерят сигурност за семействата си. Дочо се казвал човекът, който пръв се заселил в този район, неговото име носи селото и до днес. Основното препитание на хората от селото бил дюлгерлъка, мъжете от селото били прочути майстори в България и в чужбина. Жените се грижели за домакинството,градините и добитъка,а децата се включвали активно в селската работа. Труден бил живота на местните, а още по-труден станал в паметната 1876 година, когато турска войска обгражда четниците на Бачо Киро в Дряновския манастир. Бедната рая на село Доча била принудена да храни изедниците. Под заплаха от турски ятаган дядо Колю, известен с приготвянето на вкусен курбан, бил принуден да заколи последната си овца. Непокорен балканджия бил той и вместо камък подложил под казана дебел пън от дърво. Въртели се турците около ухаещия вкусно казан, но дървеният пън изгорял и казана се изсипал. Онбашията се вбесил, но помислил, че селянина е направил белята от глупост и го погнал с думите „Ахмак! Ахмак!”…След тази случка рода на дядо Колю и до ден днешен гордо си носи името Ахмакови.IMG 1527

Днес село Доча се състои от около петнайсетина къщи. Тук все още живее Ахмаковия род. Селото е запазило автентичния си вид и разходките по тесните улички са изпълнени с усещането, че времето тук отдавна е спряло, с цел да съхрани доказателство за отминали епохи. Епохи на велики царе и славни битки,прославили българските владетели. Времена на тежък живот, изпълнен със заплахи от поробителите, но и на големи сватби. Сватби с люта ракия ,красиви чеизи и луда ръченица. Тук всяка скала и всяка поляна са пропити с история и са били в центъра на събитията през различните епохи.

Разходката в село Доча и околностите му е незабравимо изживяване. Факта, че бродиш по пътеки, по които са минали преди теб траки, римляни, византийци, славяни и българи те кара да се почувстваш като частица от миналото на този край. IMG 1505

А стигнеш ли до Куклите,извисяващи се над село Царева ливада се чувстваш като владетел, решил да обходи с поглед част от земите си.

Погледът ти литва по ширналата се долина: проследява криволиченето на река Дряновска, спира се по червените покриви на къщите, гмурва се в зелените поля и после се понася по далечните възвишения на отсрещните хълмове…И в съзнанието ти кънтят думите на поета:

„Земя,като една човешка длан…

Но по-голяма ти не си ми нужна…”

                                                                                              

MM

 

 

RizVN Login



Copyright 2012. Кметство Царева ливада - официален сайт